ЗНАЕТЕ ЛИ КАКВО Е ЕКОПРЕДПРИЕМАЧЕСТВОТО?
„Eкопредприемачество“ e комбинация от думите „еко“ и „предприемачество“, като това директно определя термина като предприятие, които съчетават бизнеса с въздействието върху околната среда или климата. Но само с това не се изчерпа значението на термина. Екопредприемачите са иноватори, които използват новаторски подходи, за да реализират своите визии за устойчиво бъдеще. Това, например, включва дейности за намаляването на прекомерното използване на природни ресурси, намаляване на неорганичните отпадъци, защитата на природния фонд и използване на възобновяемите енергийни източници. Всичко тези мерки, без значение дали са основополагащи за една организация, или са част политиката има за корпоративна отговорност, трябва да спомогнат предприятието да се задържи на пазара продължително време, да постигне устойчива хармония със заобикалящата го среда и да има добавена стойност към общността.
СЪЩНОСТ НА ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВОТО
Подобно на редица други бизнес термини, предприемачеството е лесно да се концептуализира, но е трудно да се обясни. Извеждането на определeние, което ясно посочва какво е предприемачеството, довежда до множество семантични и философски диспути, въпреки че в практически смисъл повечето хора познават предприемачеството, когато го виждат в действие. Като цяло предприемачите са хора, които се насочват към нови бизнес възможности и които поемат рисковете, необходими за превръщането на тези идеи в реалност. Това са хора, които са в състояние да идентифицират нови пазарни перспективи, да индуцират нови идеи и да задействат бизнес реализацията им, което включва намиране на необходимото финансиране, екип и технологии. Предприемачите трансформират съществуващото статукво в бъдеща възможност и превръщат идеите в търговска реалност.
Предприемачите се стремят към нови възможности и движещи промени, както за себе си, така и за общността. Schumpeter още през 1934 определя предприемачеството като трансформация на старите начини за извършване на нещата, което води до промяна в бизнес системите. Предприемачите често играят важна роля като двигатели на промяната в пазарните икономики, тъй като те са отговорни за въвеждането на иновации, адаптация и нови идеи. Традиционно концепцията за предприемачество е тясно свързана с управлението на малкия бизнес: класическият предприемач често се разглежда като индивид, който започва собствен бизнес, който в крайна сметка може да прерасне в много по-голяма и по-успешна корпорация. Но предприемачи могат да бъдат намерени и в съществуващите големи корпорации, където те помагат да се създадат нови бизнес подразделения и продукти – тези хора са известни като корпоративни предприемачи или вътрешни предприемачи (Pinchot, 1985). Съществуват и социални предприемачи, работещи в организации с нестопанска цел, които се опитват да правят иновации, за да разрешат проблемите на общността (Ashoka Foundation, 2003).
Предприемачеството не се ограничава до нито една конкретна индустрия, държава или група лица. Въпреки че, терминът обикновено се отнася само до отделно лице, възможно е също така да се намерят цели организации, които също могат да бъдат класифицирани като предприемачески по начина, по който правят бизнес и се стремят да се развиват.
УСТОЙЧИВОСТ, ЕКОЛОГИЧНОСТ И ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВО
Управлението на природосъобразния бизнес основно насочва усилията си върху това как да стане по-зелен. Отнема значително време и усилия, за да се намерят подходящите инструменти, които могат да направят фирмите по-устойчиви и отговорни към околната среда. Преминаването към устойчива бизнес рамка включва, наред с други неща, разработването на нови продукти и услуги, подобрения в ефективността на съществуващите фирми, нови методи на маркетинг и реконфигуриране на съществуващи бизнес модели и практики. Въпреки това, зеленото предприемачество е важно не само защото предоставя нови възможности за новаторите, но и защото има потенциала да бъде основна сила в цялостния преход към по-устойчива бизнес парадигма. Като демонстрират икономическите ползи, които следват от това да бъдат по-зелени, екопредприемачите действат като фактор „привличане“, който примамва останалите фирми активно да станат по-зелени (Schaper, 2002).
В началото на 70-те години Harvard Business Review публикува статия с аргумента, че „екологичното движение“ може да осигури нови възможности за разширяване на бизнеса, а не просто да бъде отделна икономическа дейност (Quinn,1971). Към края на 80-те години тази тема започва да става все по-популярна. Elkington and Burke (1989), например, твърдят, че иновативните бизнес решения могат да се използват не само за подобряване на околната среда, но и за реализиране на нови бизнес перспективи, пренебрегвани от основните корпорации. В началото на 90-те години започва да се появява по-явно изследване на предприемачеството в областта на околната среда, като автори като Bennett (1991), Berle (1991) и Blue (1990) започват да използват термините „екологичен предприемач“, „зелен предприемач“, „екопредприемач“ и др. В по-съвременната научна литература вече все по-често се се засяга въпросът за необходимостта бизнесът да има отношение към изменението на климата (Schneider, 2019). Академиците твърдят, че предприемачеството може да допринесе за решаването на екологични проблеми и по този начин е разработена най-съвременната концепция за екопредприемачество. Учените са съгласни, че предприемачите могат да помогнат за запазването на нашите екосистеми, да противодействат на изменението на климата, да подобрят снабдяването с прясна вода, да поддържат биологичното разнообразие и да намалят прекомерното използване на био ресурси (Cohen and Winn, 2007; Dean and McMullen, 2007).
ЕКОПРЕДПРИЕМАЧЕСТВОТО КАТО ТЕРМИН
Терминът „екопредприемачество: понякога наричан „зелено предприемачество “(Schaper, 2002; Taylor & Walley, 2003) „етично предприемачество“ (Taylor & Walley, 2003) и „екологично предприемачество“ е комбинация от две думи „екологично (еко) и предприемачество, което предполага създаването на новаторски предприятия, която доставя екологично чисти продукти и услуги, т.е. „предприемачество през околната среда” (Schaltegger, 2005). Екопредприемачите навлизат на тези екологични пазари, не само за да печелят, но и защото имат по-природосъобразна визия за бизнеса като цяло.
Екопредприемачеството е комбинация от силни екологични и социални ценности с енергично предприемаческо отношение (Anderson, 1998; Gibbs, 2009). Volery (2002) определя екопредприемачеството като екологична отговорност в предприемачеството, докато за Isaak (2002) го дефинира „екзистенциална форма на бизнес поведение, ангажирано с устойчивост“.
Екопредприемачеството означава предприемаческо действие, което допринася за опазването на природната среда (Pastakia, 1998a; Schaper, 2005). Следователно екопредприемачите са предприемачи, които са открили своя бизнес въз основа на принципа на устойчивост (Kirkwood and Walton, 2010) и въвеждат екологични идеи и иновации на пазара (Pastakia, 1998b). Екопредприемачеството е предприемачеството за устойчиво развитие, което интегрира трите направления на тройната долна линия (икономическа, социална и екологична).
С тази статия ще се опитахме да проследим етимологията на думата, използвайки разнообразни литературни източници. Изменението на климата и замърсяването на околната среда са основната заплаха за Европа и света. За да се преодолеят тези предизвикателства приоритет за ЕС ще бъде Европейската зелена сделка, която се очаква да спомогне европейската икономика да стане по-модерна, по-ефективно използваща на ресурсите, по-конкурентна и по-иновативна. Екологичността и иновациите ще са основен приоритети за европейските субсидиращи програми през новия програмен период 2021-2027, като за повече актуална информация може да се абонирате за блога ни и да получавате известия при отваряне на всяка нова програма, свързана с еко предприемачество.
